Тамплиери (на френски: templiers от „temple“ – храм, „храмовници“) или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм са членове на военен духовно-католически рицарски орден, основан в Светите земи, Храмов хълм в Йерусалим през 1119 г. от група рицари, начело с Юг дьо Пайен, след Първия кръстоносен поход. Разпуснат е през 1312 г. През 12-13 век орденът е много богат, на него принадлежат обширни земеделски владения на територията на Палестина и Сирия, както и в Европа. Орденът притежава също така църковни и юридически привилегии, дадени от римския папа, на който орденът е непосредствено подчинен, както и монархиите, на чиято земя има владения и недвижими имоти. Орденът често изпълнява функциите на военна защита на държавите, създадени от кръстоносците на Изток, въпреки че основните им цели, декларирани при учредяването, са защита на поклонниците, идващи в Святата земя. Tамплиерите са тясно свързани с кръстоносните походи, където са най-добрите военни дейци. Със своите специфични бели мантиии и червени кръстове, те се отличават със смелост и ум. Когато Светата земя е загубена, подкрепата за ордена намалява значително. Слуховете за тайната церемония по инициирането на тамплиерите създават недоверие и кралят на Франция Филип IV - дълбоко задлъжнял към ордена, се възползва от това недоверие, за да ги унищожи и да изтрие дълга си. През 1307 г. много от членовете на ордена във Франция са арестувани, изтезавани и принуждавани да дават фалшиви признания и покаяния или изгорени на клада. Папа Климент V разпуска ордена през 1312 г. под натиска на крал Филип.

Научете повече за рицарите Тамплиери от тук